„Той  всичко изживяваше до пръсване. Самовзривяваше се. Когато беше ядосан, ходеше неспокойно от единия до другия край на стаята, като непрекъснато ускоряваше крачките. От нерви удряше отпуснатите си ръце по бедрата като пърхаща птица“

„Той  всичко изживяваше до пръсване. Самовзривяваше се. Когато беше ядосан, ходеше неспокойно от единия до другия край на стаята, като непрекъснато ускоряваше крачките. От нерви удряше отпуснатите си ръце по бедрата като пърхаща птица“. Това разказва актьорът Илия Добрев за своя учител в академията Методи Андонов. Днес се навършват 50 години от загубата на големия театрален и филмов режисьор.

Методи Андонов е роден на 16 март 1932 г. в село Калище, Пернишко. По рождение фамилията му е Спасов, а не Андонов. Години по-късно, сам решава да я промени на Андонов по името на неговия дядо Андон, с когото много се обичали и разбирали.

Още от рубриката Британската режисьорка Андреа Арнолд представя новия си филм "Птица" (Bird) в конкурсната програма на кинофестивала в Кан, съобщи АФП. Лентата е в стила на социално ангажираните филми на Кен Лоуч.  Шейсет и три годишната Арнолд стана носителка на "Златна палма" преди 15 години с "Аквариум" и през 2016 г. с "Американски мед". Сега тя отново изкачи стъпалата на Фе ... Вижте повече

ЦИГУЛКА С... КОНЦИ

Като подрастващ има огромно желание да свири на цигулка, но в родното му село е много трудно да се намери такъв инструмент. В крайна сметка, баща му намира една детска цигулка и малкият Методи започва да се учи, но струните се късат и татко му решава да ги „подмени“ с обикновени конци. Това обижда Методи и той завинаги оставя цигулката. Но пък се запалва по театъра покрай читалищната селска трупа, в чиито спектакли участва.

Преди да се насочи към сцената обаче, е приет във френския колеж в София. След като го завършва, изненадва родителите си с желанието си да учи режисура.

Кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ, днес – Национална академия за театрално и филмово изкуство – НАТФИЗ) и е приет в класа на Боян Дановски. Завършва академията през 1955 г. и започва работа в Драматичния театър „Адриана Будевска“, в Бургас, където остава до 1959 г. От 1960 до края на живота си преподава актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ. Асистент е на Стефан Сърчаджиев в академията.  

ЖИВОТ В САТИРАТА

След това работи като режисьор, а по-късно и като директор на Държавния сатиричен театър в София. Там поставя спектаклите „Предложение. Сватба. Юбилей“ от Чехов, „Чичовци“ от Иван Вазов, „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт – заедно с Боян Дановски, „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл, „Третото желание“ от Вратислав Блажек, „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни, „Кандидати на славата“ от Иван Вазов, „Червен смях“ по Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев – в сътрудничество с Боян Дановски и Гриша Островски, „Мачово бърдо“ от Мирон Иванов, „Смъртта на Тарелкин“ от А. В. Сухово-Кобилин, „Краят на началото“ от Шон О’Кейси, „Суматоха“ от Йордан Радичков, „Мистерия буф“ от Владимир Маяковски, „Старчето и стрелата“ от Никола Русев, „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, „Ревизор“ от Гогол с участието на Георги Калоянчев.

„Амбицираше ни с хитрости. С Методи Андонов като режисьор постигнах най-големите си успехи. Това бяха най-мащабните, най-изработените и най-признатите ми роли. Той беше работяга, амбициозен до болезненост. На репетиция ни предизвикваше да спорим, а стоеше отстрани и ни наблюдаваше. В един момент ни стопираше и вземаше това, което му вършеше работа. Когато репетирахме „Ревизор“, за да амбицира – мен и Нейчо Попов, идваше и ми казваше доверително: „Кала, Нейчо иска да ти сложи тапата. Заканил се е страшно. Стегни се, братко“. Същото казваше и на Нейчо. След доста време разбрахме как ни е работил“, разказва по-късно актьорът Георги Калоянчев.

Методи Андонов умира на 42-годишна възраст, на 12 април 1974 г. в София. Двадесет години по-късно, на възпоменателна вечер по случай 20-годишнината от смъртта му, в Държавния сатиричен театър е открита камерна зала на негово име.

КЛАСИК НА КИНОТО

Методи Андонов остава в класиката на българското кино. Първият му филм е „Бялата стая“ от 1968 г. Сценарият е на Богомил Райнов по романа му „Пътища за никъде“. Участват актьорите Апостол Карамитев, Елена Райнова, Доротея Тончева, Константин Коцев, Георги Черкелов, Стоянка Мутафова, Нейчо Попов, Георги Калоянчев, Григор Вачков, Никола Анастасов.

Участват и двете дъщери на режисьора – Милена и Невена. Тогава Милена е на 8-9 години, а Невена още няма три. „Той беше винаги много внимателен към нас. Снимаше ни във филмите си, но и много се колебаеше. Беше баща-орел, толкова се грижеше за нас“, казва години по-късно Милена.

„КОЗИЯТ РОГ“ – ВЪЛНУВАЩ КИНОРАЗКАЗ И БЛЕСТЯЩИ СНИМКИ В ЧЕРНО-БЯЛО

Емблематичен за българското кино е и филмът му „Козият рог“ от 1972 г. Сценарият е на писателя Николай Хайтов, оператор е Димо Коларов. Автор на музиката към филма е Мария Нейкова, като по-късно, по текст на Богомил Гудев, се ражда песента „Двама“, изпълнявана от Мария Нейкова. Главните роли във филма се изпълняват от Антон Горчев, Катя Паскалева и Милен Пенев. За ролята на Мария режисьорът дълго търси актриса.

Преди Катя Паскалева прави пробни снимки и с Мая Драгоманска. Ходи с фотографиите на двете в джоба и при подходящ случай ги показва, за да чуе чужди мнения. През 1973 г. „Козият рог“ е отличен с наградата „Сребърен Хюго“ в САЩ, като международното жури присъжда наградата „за извънредно вълнуващ киноразказ и за блестящи снимки в черно-бяло“, и с награда „Фемина“ за женска роля на Катя Паскалева от Международния филмов фестивал в Брюксел. Във филмографията на Методи Андонов са също и филмите „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Голямата скука“ (1973).

/НП/Отдел „Справочна“